За влошаващата се ситуация в германските банки и рисковете от нова банкова криза 
(урок за некомпетентни властващи и опозиционери)

关于在德国一些银行局势恶化 - 一个新的银行业危机风险

            Различните банки имат различни по характер и величина затруднения. Общо погледнато германската банкова система е солидна, тъй като националната икономика се развива добре до този момент. Но степента на печалба на тези банки е относително ниска, а ниските лихви допълнително снижиха печалбите на банките. Ако ситуацията продължи все така, нарастват рисковете от криза.

            След банковата криза от 2008 Евросъюзът въведе по-строги правила за банките. Целта беше фалити от рода на този на „Леман Брадърс“ да бъдат предотвратени. Данъкоплатецът не трябва повече да се занимава със спасяване на банки. Мночина считат, че понастоящем е по-лесно да посрещнат една нова криза.

            Но политиката въведе твърде сложни правила, които помагат малко, например надзора върху бизнесмоделите на банките. Регулацията трябваше да се концентрира обаче върхо същественото. Основен момент във финансовата криза, който политиката не е решила, е това, че банките трябва да имат досатъчно собствен капитал. Цел би трябвало да бъде минимум 8 % от балансовата сума, считат немски специалисти. Само в такъв случай ще се окаже възможно, в случай че една банка попадне в криза, да бъде в състояние да се справи със загубите, а ако трябва да бъде затворена, това да не натоварва данъкоплатците.

            Когато говорим за Европейския съюз и неговата банкова система, освен към анализ на положението в Германия трябва да се обърнем и към други страни – например към банките в Италия, които имат още по-големи проблеми.

            Много банки в Южна Европа държат твърде голямо количество държавни дългове. За тях това е добър бизнес: те си заемат за нулеви лихви пари от Европейската централна банка, влагат ги в държавни дългове и получават за това 2 % лихви. Не е необходимо човек да е финансов експерт, за да се оправи с такъв бизнес. При това проблемът е следният: Когато една държава изпадне в затруднение, веднага възниква съмнение за нейната платежоспособност към банките. Това го видяхме по време на еврокризата даже в Италия и Иаспания. Ето защо банките би трябвало да имат право да купуват само тогава държавни дългове, когато те могат да зеделят за целта дотатъчно собстен капитал. Но за съжаление мнозина от финансовите министри в Европа са против това, тъй като искат да имат и в бъдеще евтини кредити!

            Напоследък беше станало много тихо около проблема с последната еврокриза. Някой по-повърхностен или некомпетентен човек би могъл да помисли, че тя е била преодоляна.

            Историята на Еврозоната е история на отлаганията. Неприятните решения се отлагат за бъдещето. Голямо е изкушението да не се разкриват загубите и отначало да се правим, като че ли ги няма. Резултатът са ниските лихви, високите нива на дългове и банките-зомбита. (ЩО Е ТОВА БАНКА-ЗОМБИ И ИМА ЛИ ТЯ ПОЧВА У НАС – става въпрос за Европа? Банка-зомби е такава банка, която фактически е неплатежоспособна, но продължава да съществува и да извършва банкови сделки. Това понятие започна да се използва в хода на финансовата криза от 2007 и в Германия. За пръв път понятието е използвано от американския икономист Едуард Кейн през 1987 г., когато той е бил професор по банкиране и парична политика в Държавния университет на Охайо. Приложено е от него, когато се разраства Японската криза през 1993 г.  – „What Lessons Should Japan Learn from the U.S. Deposit-Insurance Mess?”, Journal of the Japanese and International Economics. 7, No. 4, Dec. 1993 , Азиатската криза от 1997/98 и Форума в Давос 2009. При почти настъпилата катастрофа за една такава банка мениджмънтът премълчава редица проблеми, като се надява на инвеститор-спасител или държавна подкрепа.)

            За да стигнат някои държави евтино до пари, Европейската централна банка поддържа лихвите на едно исторически ниско ниво. В такъв случай вложителите могат да установят, че спестяванията не им носят нищо.

Ниските лихви натоварват вложителите в Германия и облекчават високо задлъжнелите бюджети, предприятия и държави в Европа. Такова преразпределение би могло да се разглежда като несправедливо, но веднага трябва да кажем, че при високи лихви биха настъпили много фалити, от които немските вложители също биха загубили.

В такъв случай възниква елементарният въпрос: Дали пък немците не трябва да паравят повече дългове, за да станат печеливши от ниските лихви.

Проблемът разбира се не е само в лихвите, но и в това, дали могат да върнат кредита. Лихвите все пак няма да останат все ниски – моментът, в който те бъдат повишени, ще започнат фалитите.

За ролята на Европейската централна банка

ЕЦБ напомпва все повече евтини пари на пазара. Заслужава си да се замислим, дали с това тя предизвиква един балон, който не след дълго ще се пукне.

При сегашното положение експанзионистичната парична политика на ЕЦБ е правилна, но според специалистите с покупката на облигации тя няма да постигне целта за европейска финансова стабилизация; най-добре било ЕЦБ да престане да разширява тези покупки. НИСКИТЕ ЛИХВИ ПОВИШАВАТ НЕСИГУРНОСТТА НА ВЛОЖИТЕЛИТЕ И ДЕСТАБИЛИЗИРАТ БАНКОВИЯ СЕКТОР. Освен това заплашват с „балони“ в пазарите на заеми и недвижими имоти. Когато лихвите неминуемо отново нарастнат, може да се стигне до крах.

Казва се официално, че ЕЦБ ще предотврати кризата. С евтини пари може да бъде преодоляна за кратко време паниката, но не могат да се решат проблемите на недостатъчната конкурентноспособност и високата задлъжнялост.

Време, което предостави ЕЦБ на редица държави, не беше достатъчно използвано за реформи. Нека да не забравяме, че ЕВРОКРИЗАТА ОЩЕ НЕ Е ОТМИНАЛА.

През миналото лято много се дискутираше за напускането на Гърция от еврозоната. Все повече германци се питат, дали не би било по-добре, ако Германия беше напуснала еврозоната.

Икономически и политически такова действие би било много рисковано. Държавите от еврозоната би трябвало заедно да стигнат до извода, че иначе не е възможно облекчение в юноевропейските кризисни държави. Едно напускане на Германия би било „Ultima Ratio“ (последният начин), но все още не се е стигнало до там. Има шанс – това е да се реформира Еврозоната. Но е напълно възможно, други държави, като например Гърция, да я напуснат. (Такова е мнението на най-добрите немски икономисти.)

Влиянието на кризата с бежанците в Германия

Много се дискутира по въпроса, колко бежанци може да приеме Германия. Отговорите са различни, но съществува и отговор от икономическа гледна точка:

Икономическият интерес на Германия съвсем ясно е свързан с навлизането на добре квалифицирани емигранти, тъй като такива хора ще плащат повече в обществените каси, отколкото получават от тях и защото някои от тях даже ще създадат фирми и ще осигурят работни места. Това е съвсем различно от общия въпрос да приемаме бежанци, за да проявим солидарност. Колко далече трябва да отиде тази солидарност, е въпрос на политическо решение.

Роботизацията понастоящем революционализира индустрията и милиони работни места за нискоквалифицираните работници в Германия ще отпаднат. Разбира се товапоражда огромни проблеми с бежанците, които често нямат даже завършено средно образование. Времето скоро ще покаже, колко в действителност ще са отпадналите работни места. Това е свързано и с проблема, колко големи са заплатите на ниско квалифицираните наемни работници. Да се повишават тези заплати и същевременно да се допускат масово ниско квалифицирани емигранти със сигурност е несъвместимо.

Във връзка с бежанците в Германия възникват още следните въпроси от икономическо естество:

·       Не би ли трябвало Германия да назначава бежанците на минимална заплата,

Икономистите считат, че ако това бъде направено, немските работници ще бъдат заменяни с пришълци, което е не само икономически нецелесъобразно. За бежанците трябва да важат изключенията, налични за дългосрочно безработни немци.

·       не са ли нечестни политиците по проблема з бежанската криза.

В началото на бежанската вълна някои политици разглеждаха това навлизане като голям бизнес за Германия, това било рещение за социалните каси, които страдат от демографски проблеми, но и за липсата на специализирана работна сила. Такова мислене беше мислени на доброто пожелание. Не отговаря на истината, че границите на Германия не можели да бъдат контролирани, тъй като това щяло да донесе големи щети на търговията. Срещу тази безмислица гражданите протестираха, както е известно.

·       Ще получи ли Германия пари за интерграцията на бежанците от Европейския бюджет.

Това разбира се е нереалистично – другите държави от ЕС няма да дадат такива пари. По-скоро другите държави, чиито граници са заплашени от бежанския поток, ще искат от Германия да си плати за укрепването им срещу нелегално влизане в ЕС.

Що се отнася до общото икономическо състояние на Германия, очаква се икономиката да продължи да се развива добре, като се очаква за тази година вече не планираният растеж от 1.6 %, а даже по-голям – 1.9 %. Прогнозата за следващата година е по-лоша – растеж 1.4 – 1.5 %.