Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2016 16:56 - ТАЙНАТА НА ЕДИН ПРЕВРАТ - СМЪРТТА НА ЛЮДМИЛА - ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЛУВЪР - АВТОР АННА ЗОГРАФОВА
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 1689 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 26.07.2016 17:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
imageimage 

ТАЙНАТА НА ЕДИН ПРЕВРАТ И ГРОБНИЦАТА ОТ ВРЕМЕТО НА ФАРАОНИТЕ В СТРАНДЖА

 СМЪРТТА НА ЛЮДМИЛА - ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЛУВЪР

 

Автор: Анна Зографова 
Людмила Живкова - авторска графика - Анна Зографова

“Тежка тайна дреме над имената, които така бързо организираха галерията за чуждестранно изкуство с народна пара и засенчиха другите страни от Европа, създавали своите сбирки цели столетия. Жалък е опитът да бъдем излъгани с делото, водено през 1982 г. срещу Живко Попов, Кръстю Мутафчиев и още двама техни съпроцесници” - така пише в мемуарите си частният детектив Богдан Кръстев, разследвал загадъчната смърт на тогавашната първа дама на НРБ, министър на културата и дъщеря на на Тодор Живков.

Защото тридесет и пет години след фаталната дата на смъртта на Людмила Живкова продължаваме да си задаваме множество въпроси за кончината на тази легендарна „Бяла дама”, както навремето я наричаха „посветените” и членовете на масонските общества. И до днес официално нейната „тайна” остана недоизяснена и неразкрита.

От обкръжението на Людмила Живкова най-потърпевш обаче остана някогашният й верен велможа - бившия главен секретар на служба “Културно историческо наследство” и дипломат от кариерата Кръстю Мутафчиев. Цели осем месеца той е следствен в преизподнята на ГСУ на прословутата улица „Развигор”. След таен процес, Мутафчиев излежава тежка присъда в Пазарджишкя затвор, като първоначално Военен трибунал, забележете, без той да е военно лице, го осъжда при закрити врата на 20 години лишаване от свобода. Делото се гледа в една от култовите зали на Темида – - в Съдебната палата, в която дълги години впоследствие са излагани като уникални експонати на културното ни и историческо наследство - прочутото Рогозенско съкровище. Присъдата на Мутафчиев обаче била....... заради една…. Неразконсервирана Гробница от времето на Фараоните в Странджа?!

Всичко това звучи като приказка. Но тази приказка се е оказа много страшна. За някои... Един от малкото посветени в нея е бил генерал Леонид Кацамунски, роднина на известния бг художник Светлин Русев.

Но да започнем под ред: през 1985 г. тогавашният министър на Вътрешните работи на НРБ, генерал Димитър Стоянов, известен историк, предлага на Мутафчиев, /който вече е в затвора и излежава присъда/, да продължат заедно проучването на едно тайнственото мястоно, в района на гр. Малко Търново, за което Ванга е информирала Мутафчиев, респективно Людмила Живкова и своята племенница Красимира Стоянова, която междувременно е работела при Мутафчиев и била негова подчинена.

И не само това. През 1985 г., по нареждане на генерал Димитър Стоянов, това е разказано от Мутафчиев – е била взривена прословутата скала на предполагаемия гробищен некропол, в района на кльона край Малко Търново.

Традиционната наука, в лицето на мастити траколози и уважавани учени мълчи и до момента по въпроса. 

Каква е истината са знаели само хората, прочели пълната документация по строго-секретното дело с условното наименование  “Живко Попов”, гледано при закрити врата и при извънредно строги мерки за сигурност през 1982 г., защото един секретен раздел от самото дело е бил посветен….само и единствено на….тази

ГРОБНИЦА?!!

Тук в този материал няма да коментираме участието и личността на дипломата Живко Попов, защото той специално не е имал отношение към гробницата.

Известно е, че и материалните доказателства за съществуването на обекта били иззети от тогавашната ДС. До момента на изземването им обаче те били държани в секретен сейф, в седалището на бившата служба „Културно – историческо наследство” на ул. „Ангел Кънчев”.

Според официалните данни до 1981 г., НРБ не е имала абсолютно никакви задължения към Запада.Т.е. държавата ни не е имала никакъв външен дълг. Забележете. Това е в Живково време. От този момент нататък активно макроикономиката на държавата ни движи Андрей Луканов, а и дълговете започват да се трупат едва след 1982 г., когато при един исторически Пленум на ЦК на БКП, кормилото на държавата поемат Милко Калев Балев и генерал Димитър Стоянов, прочут с иманярските си мераци и страсти. По странен начин датата на този пленум съвпада и с датата на процеса “Живко Попов” - 4 март 1982 г. Тогава много активно в България се разпространяват слуховете заготвен преврат срещу Тодор Живков.

След заминаването на Живко Попов на работа като посланик в Прага, структурата на бившата служба “Културно историческо наследство”/КН - пряко подчинена тогава на Политбюро на ЦК на БКП, претърпява структурни промени. Тя бива разделена на няколко направления. Паралелно с това е разделен и лимита за отпускането на средства по тези направления. Кръстю Мутафчиев написва Докладна записка, адресирана до тогавашния министър на културата на НРБ, Людмила Живкова, с копие и до Петър Младенов, в която най-подробно описва промените, станали със службата след датата 31 май 1980 г. /датата до която Живко Попов е отговарял за същата служба/. Във въпросната докладна дипломатът Мутафчиев излага факти, че по много важни въпроси в служба КН, включително и финансови не е имало регламент за приемане на решения, което било наложително, предвид обстоятелството, че тези задачи били много  и тези задачи са били свързани основно с официалното честване на 1300 - годишнината на Българската държава.

Людмила Живкова получава документа, прочита го и отговаря на Кръстю Мутафчиев като го уверява, че ръководители и разпоредители на направлението КН през 1981 г. са били ТЯ, Петър Младенов и тогавашният министър на вътрешните работи генералът историк Димитър Стоянов.

Разходите в служба КН е следвало да бъдат одобрявани равнопоставено от тримата. Кръстю Мутафчиев не е бил оторизиран нито писмено, нито устно, че може да одобрява разходи или да издава каквито и да било заповеди, например като заповеди за командировки – било то  в чужбина или в страната.

От документацията, представена след смъртта на Людмила Живкова на прокурорско - следствените органи е било видно, че приближеният на Людмила Живкова – Кръстю Николов Мутафчиев не е подписвал никакви заповеди. Такива са били подписвани само и единствено от нея.

Докладната на Мутафчиев до Людмила Живкова обаче пак по някаква „причина” не е била представена от прокурора на съдебното дирене по процеса “Живко Попов”, спретнат през м. Март 1982 г.  8- месеца след смъртта на г-жа Живкова.  

При настояването на Мутафчиев, същият документ – ДОКЛАДНА, да бъде предоставен на следствието, тогавашният председател на съдебната колегия Милан Ангелов му казл:

”Момче, тази докладна с нищо няма да ти помогне! Много лоша дата си избрал, Мутафчиев!”

А денят бил 9 юни. Годината 1981 г.

Дата, напомняща за Деветоюнския преврат,

На 4 март 1982 г. стартира строгосекретният процес, известен като Дело № 1/1982 . Състав на Върховния съд на НРБ от 4 до 22 март 1982 г. разглежда наказателното дело с общ характер, срещу група длъжностни лица, „за извършени присвоявания и валутни престъпления…”. Вероятно в особено големи размери.

В съобщението обаче е било пропуснато определението „Военен съд”.

Днес, от позицията на времето, спокойно бихме могли да си зададем въпрос, дали са били законни действията на т.

н. “победители” в това дело?!

И тук Кръстю Мутафчиев допълва: “Аз съм цивилно лице. Никога не съм бил служител на МВР или на МНО. В случая, ако въобще трябваше да бъда съден, то трябваше да бъда изправен пред Градски съд и процесът да мине през нормални съдебни инстанции. И защо трябваше да се засекретява всичко?…”

ЗАРАДИ ДАТАТА 9 ЮНИ 1981 г. , ЗАРАДИ БЪЛГАРСКИЯ ЛУВЪР И ЗАРАДИ ЕДНА…ГРОБНИЦА?!”

Лицата, които знаят или са знаели малко повече за този процес и за това, защо там се е споменавало името на Людмила Живкова, са господата Светлин Русев, Богомил Райнов, генерал Боньо Трендафилов и тогавашният председател на съдебната колегия Милан Ангелов. По данни на Мутафчиев, магистратите, издали присъди по процеса се обкичват с генералски лампази.

Много е възможно дкументацията на Дело № 1 за 1982 г., известно като “Процеса Живко Попов” може би в много голяма степен би могла да осветли, кой точно е имал интерес, Людмила Живкова да не бъде жива…?!

Какво обаче прави малко преди това все още живата първа дама на НРБ?

През фаталната 1981 г. баба Ванга е знаела за предстоящата и кончина. Затова неколкократно я предупреждава да бърза със задачите. В рамките на първите 6 месеца мадам Живкова предприела неколкократни воаяжи до Рупите дори и с хеликоптер. Тя посещавала Ванга неколкократно между месеците януари и юли 1981 г.

През януари Людмила заминава за Москва, където подписва план за културно сътрудничество между НРБ и бившия СССР за периода 1981 г. - 1985 г. “Това беше още един договор, озарен от рубинените звезди”, пишат в мемуарите за нея Светлин Русев и поетите Евтим Евтимов и Любомир Левчев. В Москва Людмила гостува и по повод съвещанието на културните министри на бившите соц.страни при което е имала таен и много специален разговор с тогавашния шеф на отдел “Култура” в ЦК на КПСС Пьотър Демичев. Нейни приближени продължават да твърдят, че поводът за това е бил изнасянето на Тракийското златно съкровище в Лондон.

През февруари Людмила Живкова заминава за Индия за което я подготвят разказите на най-доверения й велможа и бивш дипломат, живял преди това един мандат в родината на Джавахарлал Неру. Това отново е съветникът й Кръстю Мутафчиев. По това време той е шеф на служба “Културно наследство” на пряко подчинение на Политбюро.

 Той е човекът, който свързва Людмила Живкова

 с художника Рьорих. По нейна специална покана през 1979 г. семейство Рьорих гостува в България. Тогава е удостоен с титлата “Доктор хонорис кауза” на Великотърновския университет. Рьорих подарява на България великолепни платна, чието местонахождение е неизвестно.

За Индия Людмила се подготвя и чрез съветите на ерудита феномен с паранормални способности Кубрат Томов. Тя взема със себе си поета Левчев, писателя Пламен Цонев,/автор на “Спартак Олимпиеца”, “Орфей Прорицателя” и “Хомокосмикус”/ и парапсихолога проф. Лозанов. Пламен Цонев я посвещава в тайните на Бялото братство. Целта на последното пътешествие на Бялата дама в Индия е тя да бъде приобщена и към тайното братство на Упанишадите /Богоизбраните/,  в чиито ритуали бива посветена в девствените джунгли на страната на бог Шива. Посвещението й в жречество и приобщаването към обществото на Упанишадите става по пътя на изпитания, с преодоляване на земните плътски сексуални страсти и желания и тя като бъдещ адепт тогава е трябвало да премине през изпитанието “очистване” на тялото и душата на което става свидетел личният

 й бодигард. В Индия Живкова е била посрещната от нейната духовна майка - Индира Ганди, която я ръководи по пътя на езотериката. Индира е не само държавният ръководител, но и жената, съчетала поста държавен глава, с тежестта и отговорността  на задълженията й като ученичка на възпитаничката на Елена Блаватская - Анна Безанд.

Людмила е искрена почитателка на древната индийска култура. Затова в Индия проявява дързост, стараейки се да проникне в свещените тайни и загадки на тази древна страна. Посещава “Златния храм”, Кулу.

Задава много въпроси на Рьорих. По време на разговорите си с него в дома му, той й показва пазената от него реликва върху стената на спалнята - дипломата от Великотърновския университет, с която е удостоен като Доктор хонорис кауза. Разговарят за посланията на Махатмите, за записките на Елена Рьорих, касаещи най-старата история на България. Това са записки, които тя е водила докато съпругът й е бил при тях.

Малко са посветените от нейния кръг, които знаят каква точно информация е получила Людмила при последната си среща с Рьорих в Индия. От Индия Людмила се завръща екзалтирана, но и крайно уморена.

Умората е от приемите, беседите, а изтощението от прелитанията над огромни космически презокеански ширини както и от ритуалите на посвещенията и инициациите в Индия. Донася на баба Ванга информация за посвещението си в храмовете на Индия и армагани - полускъпоценни камъни.

За Ванга Людмила е скътала в пазвата си свещена пръст от Шринагар и Кулу и живи дъхави цветя от Индира Ганди, а също и индийски подправки. Пророчицата сензитив  усеща, че краят е близко. Кара я да бърза със задачите - идеята за Българския Лувър, “честване 1300 - годишнината на българската държава” , а и ТАЙНАТА ЗА НЕРАЗКРИТАТА ГРОБНИЦА ОТ ВРЕМЕТО НА ФАРАОНИТЕ, потвърдена й от махатмите в Индия,

за която вече тогава са знаели и корифеят на археолозите у нас  - покойният проф. Александър Фол, Ванга и бившият съветник на Голямата бяла дама - Кръстю Мутафчиев.

Тогава Людмила Живкова дава  КАРТ БЛАНШ НА МУТАФЧИЕВ ЗА НАЧАЛО НА РАЗКОПКИТЕ. 

Обектът е близо до Малко Търново.

В непосредствена близост, в района на “Мишкова нива” проф. Александър Фол също прави своите проучвания….

Людмила отлита за Мексико, където участва в церемонии, посветени на честване 1300 - годишнината на българската държава.

Там е открита изложба на българския гений - художника Светлин Русев…

През 1981 г. Людмила Живкова ходи почти винаги облечена в бяло. Всички я наричат Голямата бяла дама. Смъртта й съвпада с времето на визитата на Ханс Дитрих Геншер в България. Няма информация дали двамата са се срещали и какво са си говорили…

На 20 юли 1981 г. състоянието на Людмила Живкова, която е преуморена от пътувания, мероприятия и задачи, според лекарите рязко се влошава. Тя забелязва , че любимият й пръстен от тюркоаз, подарен й в Индия побелява. Знаещи силата на камъните казват, че това е сигурен знак за болест или смърт. Официално диагнозата й е мозъчен кръвоизлив, последван от тежки и необратими разтройства на дишането. Смъртта на Бялата дама настъпва на 21 юли в 2 часа.

“Кончината на Людмила Живкова е тежка и непрежалима за целия български народ. Нейният кратък, но изпълнен с кипяща творческа енергия и дела живот й отрежда достойно място сред най-изтъкнатите обществени и държавни дейци на страната”.

 

Погребението:

На поклонението плачеха стари жени и непознати, които отиваха да се простят с Людмила Живкова. Хиляди софиянци часове наред чакаха реда си за да поднесат последна почит и свежа китка с цветя пред саркофага в бяло, изложен в сградата на парламента. Подобно траурно шествие София не беще виждала от времето на погребението на цар Борис ІІІ.

 

Тя - Голямата дама на България винаги си е падала по царските погребения. В качеството на историк, Людмила много подробно и дълго е изучавала ритуалите. Тя е и автор на книгата за феноменалната Казанлъшка гробница, която е преведена на английски. Всъщност това е и докторската й дисертация, написана пак с помощтта на Кръстю Мутафчиев.

Голямата бяла дама на България бе погребана както по добава, по царски, така както на нея би и харесало.

Тук обаче бих желала да припомня факти и неща, на които не е обърнало достатъчно внимание.

 Чрез учредената на името на Людмила Живкова фондация, преименувана впоследствие в “Св. Св. Кирил и Методий”, посмъртно се осъществява лелеяната мечта на Живкова - създава се “Национална галерия за чуждестранно изкуство” .

В предговора на каталога, издаден през 1981 г. от Комитета за култура, посветен на този тогаваше „Мини български Лувър” пише:

“В нашата страна досега не е съществувала галерия за чуждестранно изкуство….и България е почти единствената страна, която не получи в наследство от стария режим дори една що годе оформена национална галерия…?!

…Людмила Живкова създаде българска съкровищница на световното изкуство. Това нейно дело ще се разкрие тепърва в своята същинска величина. То е пример на героизъм в областта на културата. За него тепърва ще се пишат изследвания.”

От колекцията днес е експонирана една съвършено незначителна част. Основните шедьоври - изящни произведения на индийското, западноевропейското, африканското и японско изкуство събират прах и продължават да се кътат в хранилища, защото “нямало място и площ за тях?!” Всъщност те трябва да са там – в подземията на София.

Според официалната информация и спомените на експерта на галерията Олга Арсова, произведенията на изкуството са били закупувани от господата Богомил Райнов и Светлин Русев. Това става след смъртта на Людмила. Много педантично и майсторски господата са  събирали и купували картини, уникати, шедьоври като паралелно с държавната, създават и свои лични колекции.

“Едва смогвах да заведа всички новопристигащи произведения, които бяха доставени от господата Богомил Райнов и Светлин Русев с нашите дипломатически самолети. Произведенията стигаха без каквато и да е документация. Купувани са с безотчетни пари…Покупко-продажбата е извършвана на четири очи - от една страна, продавачът - собственик, от друга - нашият представител, а навън е чакал държавният служител с безотчетните пари”.

При откриването на Галерията за чуждестранно, очевидци все още продължават да си спомнят, че същата тази дама, г-жа Арсова /дъщеря на уважаван финансит – г-н Арсов, работил някога в еврейската банка “Геула”/ в София, неколкократно е предупреждавала народния художник Дечко Узунов ,/ тогава вече със склероза/, “да не би случайно да се изпусне и каже, че индийските огромни каменни релефи са на…руснаците?!”

 



Тагове:   anna zografova,


Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1466020
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 634